За да ни постави малко в контекста, преди да вляза в подробности, бих искал да поговоря за Voyager 1, буквално обектът, направен от човешкото същество, който е успял да пътува най-далеч в цялата история. Говорим буквално за сонда, която днес се намира в точка, разположена около 21.000 милиарда километра далеч от Земята, което означава, че това устройство е извън Слънчевата система.
Влизайки в малко повече подробности за характеристиките на проекта, ще ви кажа, че той е изстрелян в космоса през 1977г като част от една от онези славни и днес вече стари мисии на НАСА. Идеята зад създаването на Voyager 1 е не друга, а тази на успяват да локализират и изучават границите на Слънчевата система, същото, че още през 2014 г. беше открито, че той е успял да пътува извън границите на маркиране на хелиосферата, регион, който се простира отвъд Плутон.
Имайки предвид спецификациите, с които е бил построен Voyager 1 по това време, говорим за артефакт, оборудван с плутониева батерия което означава, че теоретично трябва да продължи да работи до 2025 г., в този момент ще спре да изпраща данни. Като детайл, по това време той беше надарен със златни дискове, които съдържаха звуци и образи на живота на Земята, както се очакваше, така че, в случай че бъде уловено или прихванато от някакъв вид живот, те могат да видят, че има интелигентен живот на земята.
Voyager 1 беше мисията, създадена от НАСА, където агенцията излезе с идеята да изследва външните течения на Слънчевата система
Един от най- отрицателни точки от мисията го намираме в качеството, което учените и инженерите, свързани с проекта, са имали досега, за да се свържат и да могат да комуникират с Voyager 1, колкото по-нататък е пътувала сондата, необходимостта от работа с много по-мощно и ефективно оборудване с него ставаше все по-необходимо. Този проблем буквално доведе до факта, че на практика от 1980 г. четирите му вторични задвижващи устройства не могат да бъдат активирани, по-специално тези, които отговарят за корекцията на траекторията. След цялото това време, както съобщава самата НАСА, техните инженери са успели да ги активират и освен това са успели да проверят дали работят перфектно.
Това действие беше извършено миналия вторник, по това време сигналът към космическата сонда беше пуснат от НАСА. Представете си какво може да мине през главите на всички отговорни, които работят по този исторически проект, докато чакат нищо по-малко от 19 часа и 35 минути докато това съобщение достигне сондата и други 19 часа и 35 минути докато не беше възможно да се прихване съобщението за проверка, изпратено от сондата, потвърждаващо това тласкачите бяха активирани за импулси от 10 милисекунди.
Благодарение на активирането на задвижващите устройства за коригиране на траекторията, Voyager 1 ще може да продължи да пътува още 2-3 години
Както е посочено Тод бръснар, един от инженерите, които все още работят по този проект на НАСА, този момент беше наистина вълнуващ както за него, така и за всички негови колеги, тъй като преди години, Voyager 1 буквално разчита на основните си двигатели за правилна ориентация и по този начин да може да продължи да общува със Земята. След всичките тези години, както е логично и очаквано, тези двигатели губят ефективност.
Благодарение на активирането на тласкачите за корекция на траекторията, които не се използват повече от 37 години, точно когато сондата достигне Сатурн, ще го направи удължете живота на Voyager 1 с две до три години преди термоелектрическите му радиоизотопни генератори най-накрая вече да не могат да генерират достатъчно мощност, за да може сондата да продължи своята космическа мисия.
За повече информация: Ars Technica