Несъмнено една от планетите, която в исторически план, по каквато и да е причина, е привлякла най-много вниманието ни, е била Юпитер. Както със сигурност ще запомните и за да знаете много по-добре коя е днес най-голямата планета в цялата Слънчева система през 2011 година НАСА изстреля сондата в космоса Юнона, който стигна до планетата чак през 2016г.
След пет години пресичане и пътуване повече от 3.000 милиона километра накрая сондата започна да върши цялата работа, за която е проектирана. Приключение, в което след толкова години успяхме да разберем в много по-голяма дълбочина всичко, което планета като Юпитер може да скрие, за да определи своя произход и особено еволюцията, която е преживяла толкова много хиляди години.
След повече от две години събиране на данни, Юнона ни предлага по-реалистичен изглед на Юпитер
Влизайки в малко повече подробности за мисията, поверена на Юнона, трябва да подчертаем, че на първо място тя е поставена в полярна орбита на планетата, който от своя страна е потопен в няколко от опасните радиационни пояси, които планетата излъчва. Въпреки това трябва да се признае, че корабът е успял да постигне различни етапи, които са белязали знанията ни за Юпитер.
Сред откритията, направени от Юнона и които днес са публично достояние, трябва да се отбележи например, че сондата е била отговорна за разкриването на съществуването на огромно магнитно поле, много по-голяма, отколкото си мислехме, или направи възможно прелети над Голямото червено петно на планетата. След цялото това време НАСА току-що разкри четири нови разследвания, които ни представят непубликувани досега подробности за все още неизвестна планета.
Благодарение на Юнона се потвърждава плътността на Юпитер
Едно от неизвестните, което най-много се отнасяше до всички учени, буквално знаеше дали Вътрешността на планетата беше толкова динамична, колкото и външната й част. Както със сигурност знаете, една от характеристиките на най-голямата планета в Слънчевата система е, че нейната повърхност е изградена от поредица газообразни ивици, които редуват светъл и тъмен оттенък, които се движат в противоположни посоки със скорост, която може да надвишава 100 метра в секунда.
Въпросът по този повод е да се знае какво е точно под тези газообразни ивици, тоест какво се случва вътре в планетата. След много месеци на изчерпателни проучвания, при които експертите са се фокусирали върху анализа на гравитационното поле, атмосферните потоци, вътрешния състав и полярните циклони, изглежда се стига до заключението, че Юпитер е огромна въртяща се топка, чиито промени в гравитационното поле се дължат на факта, че вътрешната плътност на планетата варира. Тази характеристика може да се дължи на взаимодействието на атмосферните потоци, които преминават през повърхността му и които също се променят между различните региони.
Под тази газообразна външност има течна вътрешност в Юпитер
В друга работа изследователите на НАСА работят, за да открият колко дълбоки са тези въздушни потоци. Въз основа на разкритите резултати, изглежда, че говорим за a дълбочина 3.000 километра, същото, където се помещава приблизително 1% от цялата маса на планетата. Колкото по-дълбоко присъстват тези потоци, толкова повече маса те представят и толкова по-голямо въздействие имат върху гравитационното поле на планетата. Това откритие беше отговорно за това, че изследователите могат да определят дълбочината, на която са били въздушните течения, както и степента и формата на лентите, които планетата представя.
И накрая, последната работа, която е видяла светлината, ни разказва за полярни циклони, които по това време привличат вниманието на учените поради многоъгълните модели, които те представят. След проведеното изследване, отговорните за неговото развитие подчертават, че зад облачната покривка има течна планета, съставена от газообразна външност, съставена от водород и хелий с вътрешност с течност при много висока температура и налягане.